| Резюме: | 
Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи планира ново посещение в София в опит да постигне промяна на българската позиция срещу началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.
"След три седмици съм обратно в София", каза той, след като преди ден се срещна с премиера Кирил Петков, президента Румен Радев и външния министър Теодора Генчовска.
Вархеи посочва, че връщането му в София е за да бъде намерена основа и подкрепа от страна на България за започване на преговори с Република Северна Македония и Албания през юни.
Според него стабилността на Западните Балкани не може да бъде подценявана, затова започването на преговори със Скопие и Тирана би било огромен принос в тази посока.
ЕК, САЩ и някои западни страни настояват България да одобри преговорната рамка на Северна Македония още през юни месец.
БСП и "Има такъв народ" подозират премиерът Кирил Петков, че е склонен да промени българската позиция, но той твърди, че политиката към Северна Македония ще се решава от парламента и от коалицията.
"Премиерът не поема никакви ангажименти сам по темата за Северна Македония. Всичко подлежи на обсъждане първо в коалиционния съвет, а след това и в парламента", посочи Кирил Петков в петък.
Ние ще продължим да отстояваме националния интерес, ние не сме срещу някой, а сме за спазване на договорните отношения".
На този фон двете държави обявиха курс към засилване на сътрудничеството във военната област.
"Като страни членки на НАТО България и РСМ имат изключително важна роля в региона за поддържане на стабилността и сигурността. Имаме една много важна задача пред нас и бъдещите поколения - никога повече Балканите, и в частност Западните Балкани, да не бъдат споменавани като барутния погреб на Европа. Отговорността на двете страни е да направим така, че това да продължи да бъде така и в бъдеще - Балканите никога да не бъдат източник на напрежение и военен конфликт в Европа", каза министърът на отбраната Драгомир Заков след среща с македонската си колежка Славянка Петровска в София.
"И двете държави са жертва на кибератаки и хибридни атаки и трябва по двустранна линия да си сътрудничим, за да управляваме тези рискове", допълни Заков.
<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fnovinite.bnt%2Fvideos%2F823697545275446%2F&show_text=false&width=560&t=0" width="560" height="314" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowfullscreen="true" allow="autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share" allowFullScreen="true"></iframe>
"И България, и РСМ споделяме общи ценности, обща съдба, общи история и общо бъдеще. Вярвам, че това бъдеще ще бъде бъдеще на просперитет и сигурност за България и РСМ", каза министър Заков.
Министрите са обсъдили ситуацията в Украйна, като са единодушни, че има доста сериозни рискове пред страните от Западните Балкани и пред нашия регион.
Като страни членки на НАТО следва да направим всичко необходимо войната в Украйна да не се разпространи извън границите й, каза Драгомир Заков.
България е последователна в своята подкрепа за евроатлантическата интеграция на РСМ, каза още министър Заков и припомни, че бяхме една от първите страни, които ратифицираха протокола за присъединяване на РСМ към НАТО.
За нас членството на РСМ в НАТО е гарант за териториалната цялост и сигурността на страната и ние бяхме водени от това разбиране, когато ратифицирахме протокола, посочи министър Заков.
От своя страна Славянка Петровска заяви, че са договорили още повече да се засили досегашната съвместна работа.
Във финална фаза е договарянето на образование на военни лекари във Военноморското училище във Варна и ВМА в София. Ще бъдат изпратени офицери от армията на Република Северна Македония във Военната академия в София.
Българските войници бяха част от ученията в Македония през 2019 - 2020 г. Отправена е покана за съвместно учение в РСМ в центъра “Криволак”.
Петровска каза, че Северна Македония подкрепя кандидатурата за членство в НАТО на Финландия и Швеция.
По думите ѝ след 24 февруари нищо не е същото. Руската агресия срещу Украйна доказа, че няма траен мир.
Новата геополитическа архитектура на континента изисква сплотеност и обща работа и колективна сигурност, посочи тя.
|