| Резюме: |  "2013-та бе първата пълна година на бунт. Предстоят ни още такива. Трябва да знаем, че ще се тресе и ние ще участваме в това тресене, за да се подредят нещата по правилен начин", казва проф. Евгейний Дайнов пред Mediapool. Проф. Евгений Дайнов е политолог. Завършил е колежа "Kорупис Kристи", Оксфорд. Преподавател е в Нов български университет Преди няколко седмици казахте, че правителството ще падне до дни. Укрепиха ли управляващите позициите си или това е някакво измамно усещане? Укрепиха позициите си и отслабна натискът върху тях. Колкото и парадоксално да звучи, основното спасение за тях бе загубата на чувството за обреченост. И то покрай Украйна. Едно е да си мислиш, че си обречен, и само да наблюдаваш някакъв неумолим исторически процес – т.е. европеизирането на България, друго е да видиш, че има и алтернатива, а именно съюзът на Путин. За успокоението на управляващите също е важно да се отбележи и неспособността на протеста да постигне директен фронт в парламента. В момента никой в Народното събрание не представлява протеста. Досега винаги е имало поне едно СДС, което да бъде говорител на недоволните хора, сега няма никой. Но през всичките тези над шест месеца протести #ДАНСwithme, Бойко Борисов направи всякакви опити да бъде негов представител, говорител и застъпник в НС. През този протест минаха стотици хиляди хора, даже милион. Огромното мнозинство от тях припознават Борисов като част от проблема, не от решението. Всички помнят, че той струпа шайка, не партия, чиято цел беше не управление за общото благо, а бърза употреба на властта и максимално дълго оставане в нея. Всички помнят поразиите, които Борисов направи – неговата кадрова политика, ударите срещу бизнеса на всякакви нива, полицейщината. Категорично всички виждат, че Борисов е част от проблема, срещу който се протестира. Гербистите в протеста пък ясно си личаха – бяха на малки групи, много агресивни, но пък неспособни да поддържат диалог с мнозинството. Дори тези, които бяха на улицата, не успяха по никакъв начин да се впишат в общото настроение. Има ли прилики в характеристиките на управлението на Бойко Борисов и това на БСП и ДПС? Имаше някакъв лаф по време на управлението на Борисов, че докато БСП са децата на комунистическите началници, ГЕРБ са шофьорите и готвачите и охраната на комунистическите началници. ГЕРБ е второ БКП, само че много битово, много махленско, много провинциално. Именно по тази причина носталгиците по Живков бяха залитнали по Бойко Борисов, защото той е Живков преди 70-та година. Тодор Живков и цялото ръководство на БКП до към 1967 година ходеха със селски каскети и се правеха на шопски селяни. След това излязоха малко на европейската арена и видяха, че не могат да се разхождат там с каскети и да изглеждат като автентични шопски селяни. В резултат на това сложиха костюми и меки шапки. Та, носталгиците по Живков разпознаха Борисов като Живков преди 67-а – човека с каскета, шопина. Разпознаха в него уникално шопско прозрение към дълбините на народната душа и така всъщност легитимираха ГЕРБ като вариант на БКП. Няма начин в сегашната ситуация ГЕРБ да се позиционира като говорител на протестиращите хора, още по-малко като нещо дясно. Тук държа да кажа, че в България няма кой знае колко много десни хора по ред причини, но тези от ГЕРБ съвсем не са. Смятате ли, че партийната пропаганда на БСП дава ефект? Става дума за всичко, излизащо покрай т.нар. "БСП-лийкс" – партийни "тролове", които тиражират постинги в онлайн медиите, "опорни точки", които следват те самите, а и политиците. Ефектът е, че убиха дискусията във форумите в основните сайтове и вестници, която бе много интересна. В "Сега" и в "Дневник" ставаха интересни дискусии. Беше ясно отпреди няколко години, че вътре са се намърдали "троловете", но сега са повече. В Offnews ги хванаха първи – установиха, че 19 ника пишат от един и същи IP-адрес. Ефектът е ликвидирането на приличните хора от дискусиите, опростачването на онлайн разговорите. А знаете, че опростачването винаги работи в полза на просташки упражняващите властта. Колкото повече тяхната простащина прониква сред обществото, толкова по-нормални започват да изглеждат те самите. Случи се доста неприятно – всички избягахме от контролираната преса и телевизия и си намерихме място в интернет и сега и това място превземат те – другите. Прави ми впечатление друго – когато на "троловете" не е спусната интифа, стават доста интересни дискусии. Онзи ден видях текст за смъртта на Питър О'Тул, под който имаше смислена дискусия. Отваряйки форума, очаквах да прочета нещо за американския империализъм, за гадните англичани, колониалните държави и прочие, но нищо подобно – нямайки интифа партийна, дискусията беше спокойна и смислена. Лошата новина е, че "троловете" вкараха простащината в дискусиите, добрата е – когато нямат поръчение, все още стават смислени дискусии между смислени хора. В последните дни управляващите лансират тезата, че протестите не само са затихнали, ами това се е случило, защото нямат кауза. Загуби ли се каузата или това е част от пропагандата? Това го въртят от средата на юли, откогато са им опорните точки, целящи да делегитимират протеста. Тогава наистина се бяха уплашили, защото да не забравяме, че Станишев влетя в предсрочните избори, говорейки, че страната е в революционна ситуация. Минаха изборите, той продължи да говори за революционната ситуация. Твърдеше, че мнозинството и управляващите трябва да внимават какво правят, защото революцията ще ги помете и... издигнаха Пеевски за шеф на ДАНС. След Пеевски се паникьосаха, оттеглиха го, но пък не оттеглиха други скандални назначения. След което в безизходицата си решиха да се върнат към старите си номера – да делегитимират всички и да ги изкарат маскари. Това се прави, за да не се вгледат хората и да видят какво искат протестиращите. А какво искат протестиращите, е ясно – олигархичната структура на властта да бъде заменена с дружелюбна към гражданите форма на прозрачно управление. Това се искаше и миналата година при окупацията на Орлов мост, това се искаше и на зимните протести, иска се и сега. На властта най-малко й трябва хората, които са в по-встрани, да разберат едно, че протестиращите искат тази олигархия да се маха. Затова властта изкарва всички платени нехранимайковци. С което пък окончателно си подписват смъртната присъда. БСП имаше възможност да покаже пред нас европейска лява идея, още повече имайки за шеф председателя на ПЕС. Това обаче не се случи и видяхме лицето на най-мрачни сталински похвати. Те са на ниво мислене 53-та година. Това важи за всички участници в парламента. Защо обаче не подават оставка управляващите? Защото не искат да излязат пред гласоподавателите. Кой ще гласува за озъбената физиономия на Сталин – 15%. Останалите ще искат това лице да го няма. Затова не желаят избори, въпреки че би било логично, когато ГЕРБ изостана електорално зад тях, сами да свикат избори и да се закрепят. Разбраха, че няма как да се закрепят, затова максимално дълго държат властта. На този фон първоначално видяхме обединение в дясното пространство – първоначално се създаде Реформаторският блок, после пък започна да се цепи. Появи се и някакво обединение "22 септември", което иска десните партии без Кунева да се появят като техни присъдружни организации. Ще успеят ли десните отново да се изпокарат шумно? Има такава реална опасност, защото когато много дълго време си свикнал да правиш едно и също нещо, е много трудно да престанеш да го правиш. Когато се разпадаше СДС, разговорът, който се случваше вътре, бе "кой е по-десен от другия". Това мерене "кой е по-по" закопа СДС и ДСБ, а сега застрашава и Реформаторския блок (РБ). В момента, в който Надежда Нейнски тръгна да повтаря отново, че преди да сме се премерили кой е по-десен, ние няма да имаме бъдеще, т.е. че трябва пак да поглеждаме в миналото, а не напред, ми стана ясно, че това е самоубийствено. Тази атака е опит за възстановяване на най-гнусната форма на седесарщина. Ако по модел на БСП и РБ се върне към старата си физиономия, разкривена от крамоли, тя ще остане непривлекателна и няма да влезе в НС. В момента се случва така, че там хем искат ново начало, хем предлагат свадлива физиономия и няма кой да повярва. РБ трябва да си реши този въпрос, за да тръгне напред. Колкото до "Движение 22 септември" – това е очевидна патерица на ГЕРБ. Там се събраха всички седесари, смятащи себе си за икони на синята революция, но от известно време са крайни гербисти. Това е поредният опит на Бойко Борисов да си "закачи марката СДС на ревера". В цялата тази конфигурация се появява и Николай Бареков, който е новият Яне Янев – целта е да се обере вотът на всички избиратели, които мразят всички. Състоя ли се, според вас, цялостният разговор за българските медии или спря?Помните, той започна още от екопротестите миналата година, премина и през ДАНСwithme и сякаш спря. Какво трябва да се случи с медиите у нас? Много е лесно. Допреди 3-4 години различни медии напрягаха действителността, което означава, че подреждаха известни и проверими факти, така че да дадат една версия на случващото се в публичния живот, а не друга. В последните няколко години медиите започнаха да лъжат, да съобщават несъществуващи случки и да крият случили се случки. Така се превръщат в пропагандни листове от болшевишко-сталинско-гьобелсов тип. Това е болестта и е лесно да се излекуваш от нея. Както е казал Солженицин: "Не участвай в лъжата". Не мога да разбера стотиците журналисти, които участват в лъжата. Няма как да си журналист, ако лъжеш. Ако лъжеш, знаейки че го правиш, това те прави агитатор, пропагандатор и т.н. Ако достатъчен брой журналисти в един момент откажат да участват в лъжата, медиите, искат, не искат, ще се прочистят. А разговорът не е затихнал, го казахте и вие – случи се този разговор при зелената окупация на Орлов мост миналата година. Тогава изгряха новите онлайн медии, защото старите медии се направиха на "дръж ми шапката". Разговорът, впрочем, не е затихнал и сега. И това пролича най-ясно от реакцията по повод брилянтния сериал на БНТ "Четвърта власт" . Вижте какво предизвика този филм – става народен представител от "Атака" (Павел Шопов – бел. ред.) и анонсира отрязване на 5 млн. лв. от бюджета на БНТ, защото телевизията участвала в метежа и освен това не искали да дават пари за продукциите на Найо Тицин. С което депутатите показаха на какво ниво се намират и се саморазкриха. Разговорът за медиите си бълбука и няма как да престане. Няма как да убият свободата на словото вече. За да го сторят, трябва да въведат лагери. А и не трябва да забравяме, че тази година доста журналисти казаха, че не искат да лъжат – напускаха и от вестници и от агенции, дори оставайки без работа. Споменахте случая с Павел Шопов и БНТ. Оказва ли се някакъв натиск върху обществените медии в момента или телевизията и радиото са изградили имунитет? БНТ снима сериала "Четвърта власт" по времето на Бойко Борисов. Това го казвам, за да подчертая, че действителността при ГЕРБ и действителността при БСП и ДПС е една и съща. Иначе самият сериал показва имунитет. БНТ и БНР в последните години бяха обществени медии, неподдаващи се на политически натиск. Смятах, че преходът от "държавни" до "обществени" ще им отнеме повече време. Към това трябва да се добави, че и властимащите леко ги е страх да "натиснат" БНТ и БНР, защото помнят как всеки опит за натиск вдига срещу тях общественото неодобрение. Ударите по-скоро са ритане по кокалчетата – рязане на пари и прочие. Искам да отбележа и друго нещо – ако се заслушате в някои предавания по БНР, се чува директно гласа на Москва. Което не е лошо. Безобразие е, че с нашите пари плащат за руска пропаганда, но пък от друга страна не е никак лошо, ако слушаме критично, да знаем какво мисли "Говорит Москва". Така ще разберем какво смятат да ни сторят. Няколко пъти намесихте "Четвърта власт". Защо този филм подразни и "Атака", и поддръжниците на правителството, а както се чува – и спецслужбите? Мисля, че се подразниха от това, което стана ясно от първата секунда – страната се управлява от преплетени в змийско кълбо бивши доносници, настоящи мошеници, полицаи - политици, международни аферисти, шмекери и олигарси. Това стана ясно в първите пет минути на сериала. Да не говорим за легендарната реплика "Няма минало, още сме в ръцете на същото зло". Именно тази реплика много точно описа опита да бъде възстановено същото зло, защото има съвсем реален опит да бъдем върнати години назад. Всичко в този сериал изглежда като живота, който живеем. Единствената грешка на авторите на сериала е, че лошите не изглеждат лоши и не изглеждат безобразно. В България имаме късмета, че лошите изглеждат като лоши, а не приличат на лъснати италиански босове, каквито са героите на сериала, слезли от модерни списания. Каква е личната ви поука, личният ви разказ от тази година? Имам констатация, нямам разказ. Още през 2012 година в средата на юни стана ясно, че България влиза в революционен период. Този революционен период ще продължи с години. Тази - 2013 година, бе първата пълна година на бунт. Предстоят ни още такива. Трябва да знаем, че ще се тресе и ние ще участваме в това тресене, за да се подредят нещата по правилен начин. В нов преход ли сме? Да. Изтеглихме късата клечка, защото новият ни преход съвпада с преход в световен план. В света какво доведе до финансовата криза – олигархизацията на икономиката и безсилието на политическата власт. Но нямаме късмет, защото вместо да имаме 10 години консуматорски период и да се радваме на консумацията си, таман пристигнахме в точка, в която се очаква да започва да става мирно и тихо, и тази точка се разклати. И сега сме в нов етап на преход. Хората не бива да се плашат, но от традиционното към модерното общество преходът е бил 400 години. Може да се променяме поколения наред. |