| Резюме: |  Докато пишех статията миналата седмица, първата в моята поредица за „Спасяването на Западната цивилизация", отидох да се подстрижа. Моят бръснар е като любимия ми барман: велик психолог. (Може би това трябва да е моят свещеник, или моят истински терапевт (ако имах такъв), но не. Това никога не е работило добре.) Споменах му, че пиша статии, че миналата седмица приключи серия за това как се попълва формата I-864, а тази седмица става дума за защита на Западната цивилизация по повод 70-годишнината на НАТО.
И той попита: „Какво е НАТО?" (Той е американец).
Това бе изненада. Може би трябва да започнем отначало.
КАКВО Е НАТО? Тези, които може да не познават историята, най-малкото могат да си спомнят Втората световна война. На 4 април 1949 г. представители на САЩ, Канада и 10 европейски страни, включително Великобритания и Франция, се събраха във Вашингтон, за да подпишат Северноатлантическия договор, пакт за защита, създаден по настояване на съюзниците през войната, Франция и Великобритания, „за да държи" - по известните думи на първия генерален секретар на НАТО, Лорд Хейстингс Лайънел Исмей, „руснаците вън (от Европа), американците - вътре, германците - долу".
Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е военен съюз за взаимна защита между (сега) 29 страни от Северна Америка и Европа. Организацията се ръководи от Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г., след провала на Втората световна война, когато Западната цивилизация бе на косъм да се срути. НАТО представлява система на междуправителствена организация и сътрудничество за колективна отбрана, при която нейните независими държави-членки се споразумяват за взаимна защита в отговор на нападение от външна страна. Главната квартира на НАТО, както и централата на съюзното командване, са в Белгия. Всички членове на НАТО трябва да споделят ценностите на западната либерална демокрация, затова се чудим защо Турция е в нея.
НЕ СТЕ ЧУВАЛИ ЗА НАТО? НАТО е най-силният и най-успешен съюз в историята. Комбинираните военни разходи на всички държави-членки на НАТО представляват над 70% от общата сума за военни разходи, вероятно за защита на Запада и цивилизацията, каквато я познаваме. Хората наистина трябва да се запознаят с това. Достигането на 70 е изключително постижение за Организацията на Северноатлантическия договор. Повечето съюзи умират млади. Външните заплахи се променят; националните интереси се различават; разходите стават твърде тежки. Пактът на Русия с нацистка Германия оцелява само две години и почти унищожава света. Нито една от седемте коалиции от Наполеоновите войни не продължава повече от пет години. Проучване през 2010 г. на института Брукингс, Вашингтонски мозъчен тръст, наброява 63 големи военни съюза през предходните пет века, от които само десет са просъществували над 40 години; средната продължителност на живота на съюзите за колективна защита е 15 години.
Така че (за да поставим нещата в перспектива), НАТО в момента е под атака, както и американската хегемония в света, както и либералната демокрация в целия свят. Затова е толкова важно да бъдете информирани. Доналд Тръмп вдигна шум, че ще ни изведе от НАТО. Защо? Държавите-членки се ангажираха да постигнат или поддържат разходи за отбрана от поне 2% от своя БВП. Някои не са. Американците понякога имат силна изолационистка тенденция. Хората винаги ще се оплакват от нещо, особено ако могат да го превърнат в политически футбол.
В ЗАЩИТА НА НАТО: И сега, по повод 70-тата годишнина на НАТО, нека разгледаме думите на Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО и президент на Чикагския съвет по глобалните въпроси, организация, на която съм член повече от десетилетие:
„НАТО навършва 70 години на 4 април. Това обикновено е добра възраст за пенсиониране. Но пенсионирането ще бъде грешка, защото нуждата от трансатлантически съюз остава много реална. Русия продължава да заплашва единството и стабилността на Европа, както косвено, така и пряко. Европейското икономическо и политическо сътрудничество продължава да зависи от тясно партньорство за сигурност със САЩ. А Америка продължава да се нуждае от мощните си и проспериращи съюзници в Европа, за да се справи с многото глобални и геополитически предизвикателства, пред които са изправени и двете.
И все пак, въпреки че НАТО все още е необходима организация, тя се подкопава от двойните предизвикателства на европейското недостатъчно инвестиране и липсата на американско лидерство. Европа ще трябва значително да увеличи разходите за отбрана, за да преодолее две десетилетия на съкращения. А Америка трябва да престане да пренебрегва своите съюзници и да започне отново да ги води към обща цел. Бъдещето на съюза зависи и от двете.
НАТО е най-успешният военен съюз в историята. Дългосрочният успех на организацията е в нейната адаптивност. Основана първоначално „за да държи руснаците вън, американците - вътре и германците – долу", както каза лорд Исмей, първият генерален секретар на НАТО, организацията се превърна в силен военен съюз, който победи Съветския съюз, без дори един изстрел.
Вместо да се разпадне след победата на Студената война, НАТО се обърна към стабилизирането на новите освободени страни от Централна и Източна Европа. Като предлага перспективата за членство на европейските страни, които демонстрират своята ангажираност към либералната демокрация и пазарния растеж, НАТО работи заедно с Европейския съюз, за да създаде Европа, която за първи път в историята е наистина цялостна, свободна и в мир.
След това НАТО реши, че сигурността на Европа се нуждае от подпомагане изграждането на стабилност по периферията й и извън нея. До 2011 г. той е разположил над 150,000 войници като част от шест различни военни операции на три континента. Силите на НАТО помогнаха да се запази мирът на Балканите, да се противодейства на тероризма и пиратството в Средиземно и Арабско море, и да се стабилизира следвоенната среда в Афганистан и Ирак. И това се направи в тясно сътрудничество с повече от 40 страни партньори от цял свят.
Руското нашествие в Украйна и незаконното анексиране на Крим през 2014 г. насочиха вниманието на НАТО към необходимостта от засилване на възпирането и отбраната на нейната територия. Войниците на НАТО се разположиха в балтийските държави и Полша и увеличиха военноморското и въздушното си присъствие във и над Черно и Балтийско море. Организацията създаде нова оперативна група за бърза реакция, за да подобри способността си да реагира бързо на нови заплахи, и се ангажира до 2020 г. да разполага с 30 механизирани батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 военни кораба за борба до 30 дни.
Все пак, въпреки тази последна адаптация на съюза, днес не всичко е наред с НАТО. През последните две години бяха повдигнати сериозни въпроси за продължаващия ангажимент на Америка към алианса. Президент Доналд Тръмп нарече НАТО „остарял", многократно постави под съмнение ангажимента на Америка към разпоредбите на Член 5 за колективната отбрана от Договора на НАТО, и размишляваше, че Америка може да напусне НАТО и да си върви по собствен път. Подобно на много от неговите предшественици, той притиска европейците да харчат повече за отбрана, макар че често погрешно настоява, че те трябва да плащат на Америка за защитата, която тя осигурява. Но за разлика от предшествениците си, той не води алианса, а обявява промени в политиката по въпроси като Афганистан, Сирия и контрола на оръжията, без предварително да се консултира или дори да информира съюзниците си.
Критиката на Президента към НАТО дълбоко обезпокои не само европейските съюзници, но и много хора в Съединените щати. Министърът на отбраната Джим Матис подаде оставка заради въпроса за ангажимента на Америка към съюзниците, и Конгресът гласува с преобладаващо мнозинство, за да забрани изтеглянето на Америка от НАТО. Американската общественост също остава твърдо за НАТО, като 75% от американците твърдят, че САЩ трябва да запазят или да увеличат ангажимента си.
Но Европа ще трябва да направи своя принос за американците да продължат да подкрепят съюза. Съюзниците трябва да започнат с изпълнение на ангажимента си да увеличат разходите си за отбрана до 2% от БВП най-късно до 2024 г. Добрата новина е, че от 2014 г. насам разходите постоянно нарастват, а голям брой съюзници изпълняват или са на път да изпълнят своите ангажименти. Но има значителни изостанали, включително ключови съюзници като Канада, Германия, Италия, Испания и Холандия. Едно силно НАТО изисква всяка нация да изпълни своята роля.
Ако НАТО иска да отпразнува 75-ата си годишнина, да не говорим за 100-тна, ще трябва да продължи да се адаптира към новите реалности. Най-важното е, че е необходимо да се ребалансират относителните тежести на отбраната. Америка трябва да продължи да води съюза, защото никой друг не може да заеме нейното място. А Европа трябва да продължи да се засилва и все повече да поема по-голяма отговорност за защитата си. Бъдещето на НАТО зависи от това."
СЛЕДВАЩА СЕДМИЦА: Русия в перспектива. Каква е ролята на България във всичко това? Дали България е руският „троянски кон" в НАТО? Премиерът Бойко Борисов казва: „Не!", уверявайки НАТО, че България не е руският „троянски кон". (Наистина го каза.) Той също така подари мартеница на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на посещението му в София на 1 март. Така че всичко е наред. Ще го покрием следващата седмица.
John W. Kearns
Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns |